21 странни навика, които придобих след като живях в 23 държави - Част 1

   

Ирландецът-полиглот Бени Люис е автор на книги-бестселъри и говори свободно на испански, немски, португалски, есперанто, мандарин, холандски, френски и италиански. Той е създател на сайта "Научи език за 3 месеца" (www.fluentin3months.com) и от 2003 г. не спира да обикаля света, защото успешният му онлайн бизнес може да се извършва от всяка държава. Това се казва живот!

Когато си номад без граници обаче, в ежедневието ти неусетно се настаняват и едни нови (и понякога - странни)  навици, които прихващаш от времето, прекарано в чужбина. Именно за тях става въпрос в този разказ, публикуван в блога на Бени Люис. Единствената му уговорка тук е - за "посетена" държава да не се счита такава, в която е живял по-малко от 3 месеца.

 

10.07.2017 г.

 

 

 

Бени Люис,

www.fluentin3months.com

 

 

1. Да питам някого още на прага ми дали не иска да си вземе един душ

 

 

 

Този обичай го прихванах, след като прекарах близо година в Бразилия. Обикалях непрекъснато из страната, бях наел и самостоятелен апартамент, но през голяма част от времето си там отсядах у приятели. Всеки път като се появявах на прага им, някой все ме питаше дали не искам да си взема душ. След първоначалния ми смут, започнах да разбирам, че всъщност никой не намекваше за телесната ми миризма и подобен въпрос е обичайно начало на всяко гостуване. Бразилия е просто много топла страна и всеки там иска да се освежи по най-бързия начин, когато се озове в нечия къща. Проблемът е, че сега редовно питам, по инерция, всеки мой познат, който току що се е изсулил от кушетката и ме е посетил, дали не желае да си вземе душ. Особено ако навън е някой от редките слънчеви дни в Ирландия. Погледите, които често получавам са достатъчно красноречиви. Просто се опитвам да бъда любезен, като всеки един бразилец, честна дума!

 

2. Церемониално да връчвам и поемам бизнес визитки или пари

 

 

 

Когато се озовах в Тайван,още на първия ден, ми направи впечатление, че самото действие да подадеш нещо на друг човек, се третира като свещен ритуал.

Ако ви срещна на някаква конференция в Тайван и вие ми подадете вашата бизнес визитка, вместо да я погледна и пусна в джоба си, аз тържествено ще я поема в двете си ръце, сякаш е Свещения Граал и ще разгледам внимателно всеки неин детайл.

Същото правило важи и при парите. В тази държава вие не подавате банкнотата само с една ръка, а с две и я държите с такова страхопочитание, сякаш тя ще експлодира във всеки момент.

Успях да се отърся от този навик едва след като напуснах Азия. Към банкнотите днес посягам само с една ръка, но ако ми подадат бизнес визитка, определено ще протегна към нея и двете си ръце.

 

3. Да използвам устните си вместо показалец

 

 

 

Във Филипините и странно защо - в Колумбия, почти никога не сочат с показалец, защото самият акт на сочене се счита за грубост.

Какво правят тогава, ако се налага да посочат нещо? Ами, използват ... устните си. За целта ги свиват ала "муцунка за селфи" и отривисто да ги "цъкват" с бързо движение на главата по посока на обекта. Внимание, този навик е заразителен! Не мога да се отърва от него и сега, в Европа. Дори когато посочвам към нещо с показалец, съвсем несъзнателно хвърлям в добавка и чифт устни по посока на указанието.   

 

4Да "движа" с пропуснати повиквания по телефона отношенията си с хората

 

 

 

Друг прихванат навик, този път - от Италия, бе концепцията “squillo” за разговорите ми по мобилния телефон.

Ако трябва да го назова с дума, това е нещо като "звънване - отметка". На пръв поглед, “squillo”-то изглежда като пропуснато повикване, но то винаги е направено с умисъл.

В редица държави, например, звънваме за секунда на някого и затваряме, така че на телефона му да се появи нашият номер и да го регистрира.

В Италия обаче това звънване е изведено до една напълно нова форма на комуникация. Звънването на някого там и затварянето не е случайно, а е съвсем умишлено и се тълкува винаги в контекста на ситуацията. Да кажем, че ви предстои да се срещнете с даден човек, но се движите с 10 мин. закъснение. Пускате му едно бързо “squillo”, което в превод означава: "На път съм и не съм забравил за нашата среща." Или пък получавате едно “squillo” от гаджето ви, докато сте на работа. Това означава: "Мисля за теб." Илипък получавате “squillo” от приятел, с когото не сте се виждали напоследък. В превод: "Как я караш?" Следва да му изпратите смс-отговор.

И именно туке забавната част. Много не-италианци автоматично ще сметнат   въпросното “squillo” за покана за разговор и биха звъннали. Да, разговор ще последва, но той ще е леко неловък.

Аз също се улавям, че започнах прибягвам до подобни "италиански стрелички". Проблемът, при всяка втора такава, е че ми звънят и трябва се обяснявам, че не съм привършил кредита си за телефона, а просто искам да ... и т.н.

 

5. Да газя насред уличния трафик в търсене на пешеходен коридор

 

 

 

Винаги се старая да прегърна, абе ... направо се слея с местната култура на страната, където се намирам в момента. Опитах се да сторя това и в Египет. Един от проблемите там е, че уличният трафик е прекалено голям, а светофарите и указаните места за пресичане на улиците, почти липсват.

Единствената опция, която остава на местния пешеходец е да развие шесто чувство към  пролуките в трафика и смело да се хвърля, лавирайки между колите, движещи се по няколко улични ленти. Та и аз така. В началото бях уплашен, сякаш всяко пресичане е последно в живота ми. После бързо свикнах и развих доста прилични "египетски" рефлекси.

Сега съм в Германия, където уличните порядки са точно на другия полюс. За бога, пешеходците тук чинно си стоят и чакат да се смени светлината на светофара, при все че няма никаква кола на хоризонта. В такива моменти ми е трудно да удържа "египтянина" в мен и да не експлоатирам съвестно всяко празно откъм коли пространство. Колко възможности за пресичане разхищават тези германци ... просто не е за вярване.

 

6. Да осейвам с пари всяка маса, от която ставам

 

 

 

Един от най-странните навици, на които съм попадал е в Северна Америка, където клиентът на заведението плаща заплатите на сервитьорите, вместо техния работодател.

Според тази странна концепция, вие сте човекът, който съвсем реално може да накаже сервитьора или сервитьорката, като не й платите бакшиша-заплата, ако храната не ви хареса или пък ресторантът, който не е тяхно притежание е прекалено бавен в обслужването. Можете и да ги накажете ако сте имали лош ден, не се чувствате в особено "щедро" настроение, ако не печелите достатъчно и т.н. Като намалявате бакшиша им, вие им намалявате работната заплата, за абсолютно всяка причина, която можете да си измислите и особено такава, която не е по тяхна вина.

Неписаното правило в тези сложни взаимоотношения е, да си надплатите сметката с 15% бакшиш при нормално обслужване и с 20% при по-значимо постараване от страна на сервитьора. След като оставите парите на масата с небрежен жест, трябва да се изправите (но така че да ви забележат!) и да се отдалечите със спокойна крачка от сцената.

Още не мога да схвана логиката на това, честно казано. При все че сервитьорите в САЩ полагат едни и същи усилия във всеки един случай, ако си поръчате най-евтиното ястие от менюто излиза, че ги наказвате, защото те ще приберат за себе си значително по-малка сума.

Естествената последица от неудобството ми в тази ситуация бе, че в Северна Америка бях неусетно програмиран да бъда "съвестен клиент". След 18 месеца живот в САЩ и Канада, днес оставям пари из всички маси на Европа и Азия, дори и когато съм наясно, че сервитьорите там получават съвсем прилична заплата. 

Веднъж една сервитьорка в Тайван ме подгони по улицата, за да ми върне "някакви пари, които съм бил забравил на масата". Пита ме защо съм направил такова нещо, след като съм си бил платил яденето и ... честно, казах й че нямам идея защо.

 

7. Всяка раздяла за мен да е латино мелодрама

 

 

 

В Латинска Америка не можете просто да кимнете със скромното "hi", когато срещате някого, особено в социална среда. Ако срещу вас има момиче или жена, следват една, две, три, четири бързи целувки по бузата . Ако сте в Бразилия дори се впускате в сложна размяна на прегръдки с лицето, което с което сте се видели за първи път едва вчера, но се поздравявате , сякаш не сте се виждали от десетилетия.

Ако подхванете разговор, трябва да се вкопчите в директен очен контакт, можете и съвсем спокойно да се докосвате, потупвате и побутвате без значение какъв е полът на лицето срещу вас. Приятелите мъже си говорят съвсем спокойно с ръка на рамото един на друг. Ха някой от двамата е отклонил поглед или се е зазяпал, другият веднага ще го дръпне леко, "за да го върне в разговора".

И накрая, като дойде време да си кажете "чао" (тоест - до утре, а не завинаги), трябва да се сбогувате с всеки от присъстващите чрез отделен разговор и така да си подложите за едно плавно и елегантно напускане. Латиноамериканското сбогуване е най-дългото сбогуване, което може да се случи в живота на човек. И въпреки всичко, тази традиция  неусетно влиза под кожата, след известен престой по тези ширини.

Днес автоматично казвам първото си "чао" за вечерта някъде около половин час преди действителното време, след което веднага се впускам в прощален тур от разговори.

Някой да ми каже просто ей така: "Окей, ще се видим утре!"? Скандално!

 

8Да пия всяко сервирано ми еспресо в продължение на няколко часа

 

 

 

 

Докато живеех във Франция, разбрах че еспресото не е напитка, предназначена да ви дари с тонус и кофеин, а е извинение да седнете в заведение и да откарате 2 часа в компанията на някого или пък да прочетете половин книга. За да стартирате целия този чуден процес е необходимо само да си поръчате чашка единично кафе. След 3 часа все още продължавате да отпивате по малко от отдавна изстиналото кафе, за да оправдаете присъствието си наоколо.

Картината рязко контрастира с тази при съседите-италианци, където чашката еспресо рязко се обръща, като шотче с някакво течно лекарство и едва ли не се мята зад гърба.

Та аз така днес. Сядам на кафе, когато трябва да уча или чета, поръчвам си едно еспресо във фина чашка, след което ... забравям за съществуването му.

И защо винаги трябва да се чувстваме длъжни да се отърваваме от кафето, като го изливаме "в движение" в стомаха си? В крайна сметка, де що време има, все е пред нас ...

 

9Да правя сезонен отстрел на всичките си "приятели" по Фейсбук

 

 

 

Част от традицията ми във всяка държава е да се слея с местната динамика на живота. Опитът ми да се сприятеля с оригинални холандци в Холандия обаче ме изправи на ръба на философска нервна криза и в един момент се питах коя е онази част от общочовешката концепция за приятелството, която явно не бях доразбрал. 

Кръгът приятели на средностатистическия холандец е толкова тесен, че е истинско постижение да се пробие в него, особено ако не си негов съученик, състудент или колега. Хората, които срещах по разни партита, на които и двете страни бяхме поканени, съвсем директно отказваха следващи срещи.

Заех се сериозно със задачата да открия какво се крие в тази тъмна холандска душа. Бях там само за 8 седмици, но положих неимоверни усилия да подобря холандския си език и накрая успях да се закача за един приятелски кръг, но твърде късно ... белята вече беше станала. Холандското разбиране за приятелство се беше инфилтрирало трайно в мозъка ми.

Сега не мога да нарека някого "приятел" освен ако наистина не го познавам сериозно или не сме част от малка, сплотена общност. Следващата ми стъпка беше да вляза във Фейсбук профила си и да се разкача от близо 700 "приятели", които бях срещнал само веднъж в живота си или пък от бивши съученици, които реално не познавах. Сега цифрата на моите Фейсбук приятелства се движи някъде между 60 и 90 и редовно я подлагам на пролетни почиствания.

 

10 Да развивам светкавична фамилиарност с всеки срещнат

 

 

 

В контраст с цялото раздърпано кълбо от световни навици и рефлекси, в което съм си оплел ежедневието, все още имам една непоклатима ирландскафилософия в живота. Тя гласи, най-общо: "Непознатият е просто приятел, когото още не си срещнал."

Винаги съм предразположен да се държа приятелски с някого, от първата минута, когато го срещна. В Ирландия няма ограничения - разговаряме и се държим с една и съща неформалност и фамилиарност, независимо от статута и банковата сметка на човека срещу нас. Съвсем спокойно можем да поканим един полицай на по бира в пъба (след работно време, разбира се). Представете си що за своеволие би представлявала тази покана, отправена към страховитото ченге в САЩ, което гледа лошо  иззад слънчевите си очила.

Тази "липса на уважение" ми е докарвала не една или две засечки в комуникацията с  имиграционни чиновници, полицаи и лица на закона. Всеки път си повтарям, че трябва да спазвам дистанция със закона. И все не успявам да не я спазя.

 

11. Да се пазаря през цялото време, без дори дадавам цена

 

 

 

Чудесно умение. Овладях го докато живеех в Индия и оттогава насам станах съвсем приличен експерт в договарянето на фантастични отстъпки, при наемането на квартири, закупуването на стоки и т.н.

Схемата е следната. На Запад ние се "срещаме почти по средата". Вие казвате "£20", аз казвам "£10" и накрая си стискаме ръцете някъде около цифрата £15.

В Индия веднага започваш да изтъкваш доводи, защо цената, която ти казват е висока. Списъкът на причините ти се простира докъдето се простират границите на фантазията ти. От другата страна започват да намаляват от цената, но в този момент не трябва да показваш дори бегъл интерес към стоката. Напротив, доводите за скандално високата й цена стават почти глобални. В смисъл - готов си да цитираш като аргумент дори и глобалното затопляне. Тялото ти енергично потвърждава твоето възмущение и се хвърля в задължителната пантомима, при която аха-аха се приготвяш да си тръгнеш, а "интересът ти към стоката е вече почти нулев". Следва въздишка на противника и ... финална отстъпка.

Тази техника е особено ефективна из базарите по света и работи навсякъде, където няма етикетче с цена върху стоката. Отзова ли се на такова място и адреналинът ми веднага скача. Няма нещо, което не може да бъде спазарено на по-добра цена!  

 

Преведе за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов

 

________________________________

#навици #чужбина #туризъм #любопитно #свят #Европа #Азия


Четете последния брой онлайн


АРХИВ

    

Къде можете да намерите вестника

Вашият пощ. код:  

£1.2 милиона дадени по ненужни съдебни д...


Деменцията се превръща в новия страшен б...


Закупуването на имот по схемата buy-to-l...


Един на седем британци още отсега се е з...


15-те дисциплини в UK, след завършването...


Безмилостен юли за британския паунд в Ев...


Летният хаос в British Airways удари без...


Изтормозеният от Брекзит британски парла...


Британското небе е стигнало крайния си к...


NHS ще реже финансирането на алтернативн...


Ако се колебаете между 2 оферти за полет...


Вече е официално – още 2 години отворени...


Резултатът от втория тур преговори по Бр...


Край от догодина на допълнителните такси...


NHS е все още здравна система Номер 1 ср...


EasyJet избра Австрия като спасение на б...


Как Newcastle University позорно плонжир...


Великобритания няма как да се разкачи от...


Публичният сектор в UK – най-недоволен о...


Тези са 10-те британски индустрии, които...


Перфектната снимка-резюме на подготвенос...


За първи път от 2012 насам – 4% отлив на...


Вече няма да сме „Ladies and gentlemen”,...


Нов доклад: В UK не трябвало да се насър...


Опонентите на твърдия Брекзит в парламен...


Офертата на Тереза Мей за гражданите на ...


Отделете 10 минути, за да проверите дали...


Шефът на Ryanair: През 2019 двете опции ...


Женена или свободна двойка? Ето как ви т...


Тръмп продължава да рисува евтини миражи...


Ако се опитват да ви принуждават да си с...


Открий своя балкански съсед в квартала !...


Доколко здравословни са някои здравослов...


Три четвърти от британските студенти ник...


Лесни за получаване и с високи скрити ли...


Най-често късани на теста по английски н...


В тези райони на Лондон можете да си нае...


Трите досегашни стълба на британското вл...


Bank of England затяга условията за отпу...


„Щом мирише добре, значи е окей” – за ня...


21 странни навика, които придобих след к...


Кривата на одобрението на Тереза Мей: от...


Докъде я докара Великобритания преди Бре...


Все по-липсващите медицински сестри са н...


Защо Тереза Мей не среща съпротива за Бр...


Най-желаните UK университети за учебната...


От следващото лято гласят пълна защита и...


Забравете за политиката на austerity, то...


Лондонската полиция ще трябва да плаща д...


Нов британски евродепутат зае мястото си...


Тереза Мей продължава да си играе на кри...


„Военната гордост на Британия”? Не - едн...


Горещ летен ден, британска дюнерджийница...


UK е на ръба на най-големия срив на цени...


От 2018 планират въвеждане на „дигитална...


Почти половината в UK висококвалифициран...


Андреа Ледсъм призова журналистите от BB...


Туризъм в Монглия: 5 държави, където кур...


Кой, кога и как - пълен преглед на права...


Ако имате полет с British Airways между ...


Срещали ли сте из Лондон тези стълбове?...


Нов текущ гаф на HMRC: Плащате депозит з...


От м. май Ryanair опъва нервите на пасаж...


Квартирни агенции в Лондон започнаха да ...


Перфектната ви кредитна история не винаг...


„Досега само един британец се пробва при...


За няколко месеца британската икономика ...


Населението на Великобритания нараства с...


Оргията на британския потребител продълж...


2 нови препятствия пред Брекзит - от Кам...


Днешният британски работодател е по-осво...


5 твърдения на британските работодатели,...


Британският бизнес започна още отсега да...


Осемте най-често задавани въпроси за Вел...


7 малки мистерии на лондонското метро...


Надува се кредитен балон и на пазара на ...


ЕС ще отнема след Брекзит статута на Лон...


От десетте най-лоши летища в света - 3 б...


Те честно ни забавляваха на изборите на ...


След изборите на 8-и юни, пак дойдоха на...


Новите изисквания в UK за започване или ...


Митовете за парите, набивани десетилетия...


Животът, уви, така се стече напоследък, ...


Не звънете с мобилен телефон около изост...


Британската имотна федерация порица кул...


Преди 44 г., когато Великобритания беше ...


Защо Великобритания е толкова враждебна ...


Ура, роумингът отпада, но ... не съвсем...


Посредствената британска икономика, хван...


Една по-различна картинка на съблазнител...


Английският футбол и идещият му червен к...


Съдът пресече една нечестна практика спр...


Dust in the Wind: Поседнете върху тези 4...


NHS - най-спешният пациент на британскот...


Нова статистика: Със своите платени данъ...


След Брекзит, вероятният производител на...


Замразените от години работни зaплати в ...


Класация на влиятелността на британските...


Да ви разкажем за кривата математика, по...


Ofcom: От есента вече ще можем да късаме...


Ако ще отглеждате дете в UK - бягайте от...


Карта на най-мръсните и бактериални точк...


Тази е общината в UK с най-лошо съотноше...


Вземането на дизелов автомобил на лизинг...


Нямате интернет вкъщи, а техникът идва ч...


Доклад: Новият имиграционен режим в UK м...


Сегашните времена в UK дават една нова в...


Да си преговорим някои наши права като п...


Нашият проблемен съсед и законът...


Когато се нанасяте в нов район в UK, про...


Все повече британски банки дискриминират...


Ако тръгнат да ви гонят от частна кварти...


12 любопитни факта за известната черна в...


Пореден гаф на HMRC може да се отрази на...


Великобритания никога няма да построи до...


Европейската комисия още отсега огранича...


Когато влезете в заведение, пригответе с...


Ако бизнесът ви започва с пощенски код „...


Испанските курорти пропищяха от един нов...


Не бързайте да плащате всяка глоба за па...


6 полезни трика за живота ви във Великоб...


Ние ги обичаме, те не ги обичат: 6 любим...


Каква трябва да е „възпитаната” дистанци...


Кои са местата в Лондон с най-добро и с ...


Хазяите измислиха нов начин за доене на ...


Искате поне малко по-достъпно жилище? Не...


11 образа в британското съзнание, за кои...


Защо цената на самолетените билети скача...


11 английски думи от ежедневието, които ...


10 от най-странните неща, случили се в Л...


Странната британска увереност да се харч...


Британските супермаркети и до днес са пъ...


Нещо липсва от картината на растящата тр...


Сред нас броди една нова порода британки...


eBay се напълни с измами, тези 7 са най-...


Как Брекзит ще промени пазара на храната...


5 любими „пълнозърнести” продукта в UK -...


Хайде на разходка: 10 от най-интересните...


NHS продължава да си затваря очите пред ...


Изчислиха, че UK ще губи по £13 000 на г...


Пазете си зъбите от британските зъболека...


Как Великобритания сама реши да се напъл...


Защо във Великобритания напълняваме неус...


Четири жълти лампички мигат за вашето зд...


Final Bill на живота в UK: £3702 (засега...


Най-известната британска легенда и защо ...


Home Sweet Home: 25 признака, че в тази ...


Седемте най-стари лондонски бизнеса, оце...


Как да постъпите, ако позвъните на полиц...


Ремонт на вашата квартирa: За какво отго...


13 от най-шантавите интериори на британс...


13 думи в английския, които имат съвсем ...


Имало някога едно Обединено кралство ......


В Hackney не можете да се шляете навън, ...


Кои са най-старите и все още функционира...


Как лондонските автобуси станали червени...


Тайните на някои от знаковите сгради на ...


10 зловещи и очарователни експоната, кои...


Да си представим, че Брекзит е развод и ...


Събота вечер и 8 основни типажа британки...


Брекзит в 6 карикатури...


Прехвалената система за социално подпома...


И зададе се по улицата срещу нас британк...


Как да разчитаме номерацията на лондонск...


По един неизвестен факт за крайните спир...


10 фрази от Средновековието, които са по...


Какви мисли се спотайват зад любезната ф...


Десет стопроцентово британски обиди, кои...


Aко линиите на лондонското метро можеха ...


Защо прозорците на някои сгради в Англия...


Българска карта на Лондон...


Агенции за работа с положителни отзиви, ...




 bgben

Метро - Лондон

Интернет скорост

Автомобилен трафик

Конвертор на единици

Слушай БГ радиостанции

Абонамент

Гледай БГ Телевизия

Обяви