Да рисуваме с душата си палитрата на нашия живот

Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила е докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.

Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.

В рубриката „Училище по психология“ доктор Мирена Василева една много важна тема, а именно как да рисуваме с душата си палитрата на нашия живот.

От доктор Мирена Василева

Понякога усещаш ли, че животът е като платно, върху което оставяш следи всеки ден? Някои щрихи са ярки и смели, други - тихи и бледи. И все пак всички те създават нашата картина - онази, която никой друг не може да нарисува вместо нас.

Да рисуваш с душата си, означава да живееш осъзнато

Да виждаш цветовете в простите неща, да забелязваш светлината дори в сянката. Всеки избор, всяка дума, всяко мълчание е щрих върху платното на живота ни. Ние държим четката дори когато не го осъзнаваме.

Понякога се улавяш как стоиш пред платното и усещаш нещо дълбоко в себе си - нещо, което не можеш да изречеш с думи. Сякаш сърцето ни шепне, а умът ни се опитва да го преведе, но не успява. И точно в този момент разбираме: не всичко трябва да се обяснява. Някои неща просто трябва да се преживеят… и да се нарисуват.

Животът е като голямо платно. Всеки ден добавяме нови щрихи - с мислите си, с постъпките, с любовта или страха, които носим. Тази картина не е просто отражение на това, което ни се случва, а на начина, по който го преживяваме.

Начинът, по който виждаме света, е оформен от това, на което са ни учили - от миналия опит, от болките, от вярванията, които сме възприели като свои. И често забравяме, че имаме силата да променим цветовете в тази картина. Сърцето като четка на душата

Помисли за миг: твоето сърце държи четка, която никога не спира да рисува. Думите често са само сиви щрихи върху огромното платно на душата, но сърцето знае. То говори на свой език - език на усещания, вибрации, мълчание. Всеки твой дъх е движение на четката, всяка усмивка е цвят, всяка болка - сенки, които придават дълбочина.

Помисли за детето в теб. То рисува радостта си с лекота: бриз, който играе с косите му, песента на птици, смехът, който се търкаля като топче светлина. Детското сърце винаги рисува с благодарност. Когато пазиш тези малки проблясъци - мигове на признателност - вътрешното ти платно се изпълва със сияещи цветове. Всяка молитва, всяка искрена усмивка, всяко тихо смирение са нов слой светлина, който озарява душата.

Всеки от нас иска да бъде себе си и да бъде спокоен. Истината е, че общуването между хората също е вид рисуване - с думи, с реакции, с емоции.

Сега погледни хората около теб. Всеки носи своята палитра - щрихи от миналото, сенки от болка, проблясъци от мечти. Понякога цветовете не се смесват и е нормално да не бъдеш разбран. Магията е да позволиш на своето платно да бъде такова, каквото е - и да се радваш на цветовете на другите. Да приемеш, че ще бъдеш критикуван, неразбран, дори осъждан, и въпреки това да продължиш да бъдеш себе си. Твоите нюанси, твоите цветове, твоето вътрешно сияние имат значение дори когато другите не ги виждат.

Всеки човек носи своята четка, своята палитра, своето разбиране за света

Хората разбират другите само от собственото си ниво на осъзнатост. Истинската мъдрост идва, когато спреш да се бориш да бъдеш разбран и започнеш да се радваш на различията.

Защото именно различните цветове, различните щрихи и различните светлини правят картината на живота жива и пълна със смисъл. Когато приемеш това, вътрешният ти свят се освобождава и всеки контакт с другите се превръща в танц на цветове - уникален, неповторим и красив.

Вземи четката си. Позволи на сърцето да рисува. И нека всяка твоя мисъл, всяка емоция, всяко действие остави следа върху твоето уникално платно.

Егото - петното, което закрива светлината

То е като капка боя, която се е разляла върху платното ни. Кара ни да се доказваме, да спорим, да настояваме, че ние сме правите. Но така често закриваме красотата на истината, която може да се види само със сърцето. Егото е шумно. Сърцето - тихо. А истината винаги живее в тишината. Когато се освободим от нуждата да сме прави, започваме да виждаме по-ясно. И тогава цветовете на другите не ни плашат, а ни вдъхновяват.

Как да превърнете болезнените емоции в шедьоври

Има дни, когато сърцето ви тежи. Възли от тревога, болка или страх се събират в гърдите ви. Тогава вземете четката не за да направите красива картина, а за да дадете на чувствата си пространство да дишат. Нека се превърнат в цвят, форма, движение.

Рисуването може да бъде вашето лекарство. Позволете си да дадете място на всичко, което ви боли, без да го осъждате. Когато ръцете ви започнат да се движат по платното, усещате тихата магия на молитвата - жива, но безмълвна. В тези моменти не търсете перфектност. Потърсете истина. Понякога рисувайте с пръсти, понякога с парцали. Позволете си да разлеете боята нарочно, да се изцапате, да изкрещите вътре в цветовете. Позволете си да бъдете разхвърляни, защото това е истинското. Тогава картината вече няма да е просто картина. Тя ще стане отражение на вашата душа.

Когато почувствате желание да промените някого, запитайте се:

„Ако този човек се промени, какво наистина ще се промени в моя живот?“

Често се опитваме да рисуваме върху чуждото платно, а забравяме своето. Всеки човек, когото срещате, идва, за да добави цвят в картината на живота ви. Дори този, който ви наранява. Вместо да изтривате неговите щрихи, приемете ги като част от общия пейзаж на живота. Защото именно там, където някога сте страдали, често по-късно се появява най-красивият контраст.

Рисувайте за душата, не за света

Спирате ли понякога и се питате дали творите за одобрение на другите, или просто позволявате на себе си да бъдете? Какво иска душата ви да каже сега? Какво се крие под повърхността? Позволете на сърцето си да говори чрез цветове, форми и светлина. Всеки щрих е молитва, всяка линия - освобождаване на това, което тежи вътре във вас.

Рисувайте за душата, не за света! Не гледайте шедьоврите на другите, защото вие живеете своя живот, не техния. Послушайте своята душа - тя знае какви цветове да избере. Вгледайте се в платното: цветовете ще ви покажат къде има болка, страх или непростени моменти, но и къде живеете, обичате и светите. Това, което рисувате осъзнато в душата си, става огледало на вашата същност. Рисувайте не само върху платното, а върху самата си душа.

Когато обичаш себе си, цветовете ти се избистрят.

Платното на живота ти се изпълва с топлина и светлина.

Ако искаш любов, посей любов! Ако искаш разбиране, бъди разбиращ!

Животът е огледало - отразява това, което рисуваш върху него.

Да се чуваме със сърцето и да рисуваме живота си

Всички хора искаме едно и също - да бъдем разбрани и обичани.

Но защо не умеем да говорим на един език, ние - порасналите човеци?

Водим шумни битки с критики и обиди, които са невидими дори за този, който започва конфликта. Уж се обичаме, а нямаме смелостта да виждаме със сърцето и да чуваме истината. Всеки човек носи своя индивидуален опит и вижда света през собствените си болки, страхове и преживявания. Те са негови - уникални и истински.

Човешката природа е невидима, а думите често чуваме само с ума, не със сърцето. И затова често се случва хората да се обичат, но да се разделят за цял живот. Понякога в момент на емоционално изтощение те просто не се чуват и не се виждат. Забравят първопричината и започват битки, изкривени в ума им, а после носят този човек в сърцето си завинаги.

Отговорът е в нас. Купуваме си пералня, печка, телефон или кола с инструкции и срок на годност. Нима и ние трябва да имаме наръчник - къде да натиснем бутона на човека срещу нас, за да бъдем правилно разбрани? Или всеки от нас да си напише собствен наръчник - как да рисуваме в душата на другия и да разговаряме на езика на любовта!

Всеки ден е чудо. Животът е голям подарък. И е прекрасен. Същото важи и за емоциите ни - страх, вина, обида, прошка, благодарност.

Добре е емоциите да имат срок на годност, за да бъдат преживени, осъзнати и освободени. С изтекъл срок емоциите се превръщат в товар. Същото важи и за положителните - благодарността, любовта, добротата. Давай ги, дори другите да забравят! Можеш да избираш с какви щрихи да рисуваш днес.

Замисли се кои цветове искаш да оставиш върху платното на живота си

Емоциите, които носиш, имат време да се проявят, но не позволявай на старите обиди и натрупаната тъга да потъмняват твоята картина. Освобождавай ги, за да създадеш място за светлина, радост и спокойствие!

Помисли за ежедневието си като за серия от малки щрихи:

• Когато някой те обиди, спри и се запитай: Това чие платно оцветява? Често не твоето, а неговото.

• Когато помогнеш на друг, без да очакваш награда, добавяш ярка, светла мазка върху своето платно.

• Когато почувстваш гняв или страх, признай го, но не го оставяй да владее четката ти.

Не е време да се караш, да се обиждаш или да водиш безсмислени битки. Виковете и критиките замъгляват твоето виждане и чуждото и никой не се чува истински. Рисувай за душата, не за света! Не гледай шедьоврите на другите - живей своя живот и послушай душата си. Позволи си да прегърнеш живота с любов - към себе си и към другите. Когато обичаш истински, твоите трептения се усещат от хората около теб. Ще видиш как присъствието ти носи светлина и спокойствие. Затова спри да искаш да променяш другите. Започни с платното на собствения си живот.

Избери цветовете, които искаш да оставиш. Избери да посееш любов, за да пожънеш любов. Виж света през сърцето си и живей така, че картината ти да бъде истинска, светла и свободна. Когато страдаш, не унищожавай платното си. Просто добави още един слой. С времето ще разбереш, че тъмните щрихи подчертават светлината.

В живота няма лоши хора - има страдащи хора. Когато видиш страданието зад действията, ще спреш да съдиш. Ще започнеш да разбираш и да обичаш по-дълбоко. Най-силният урок, който можеш да дадеш на другите - и особено на децата - е примерът. Не им говори какво е любов - покажи им! Не им казвай как да живеят - живей така, че да искат да бъдат като теб! Когато рисуваш своя живот с мир, с нежност, с доверие, другите ще усетят този цвят и може би ще добавят същия в своето платно. Всеки ден е ново платно. Всяка мисъл е щрих. Всяка емоция - цвят. Не бързай да завършиш картината - тя се променя с теб. Позволи си да сбъркаш, да размажеш боята, да започнеш отново. Така растеш, така се учиш, така твориш.

Да рисуваш с душата си, означава да бъдеш тук - в този момент

Да не бягаш от грешките си, а да ги превръщаш в нюанси на мъдростта. Да знаеш, че всеки щрих има значение. И когато някой ден погледнеш цялото платно на живота си, ще разбереш - дори сенките са били нужни, за да блесне светлината. Рисувай смело! Рисувай с любов! Палитрата е твоя. Животът - също. И помни: всеки човешки живот е шедьовър, а ако съберем всички житейски творби на хората, ще видим една огромна жива галерия от картини - шедьоври на живота.

С ОБИЧ, МИРЕНА

Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.